Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на самоубийствени настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др.
„Типичен проблем, за който хората търсят решение. Но ние можем да кажем, че bum-out изобщо не е проблем, а решение за един много по-голям, много по-страшен проблем в основата: винаги продължаваш, самопобъркващо движение в кръг, в който може би вкарваме и другите. Самофорсираме поради това, че с все повече дейности се нагърбваме, правейки неща, които не ни харесват, никога не спирайки на едно място, задавайки си въпроси как се чувстваме и ненамиращи време да свършим онези неща, които са по-важни за нас. Когато всички други сигнали престанат да работят, тялото обявява стачка и отказва да ни служи. Това не е проблем, това е решение. Неприятно, но решение.
Представи си, че на един наемен убиец му прoработва съвестта, не може повече да натиска спусъка и търси услугите на терапевт, за да може да продължи това, с което се занимава. Да чуеш гласа на съвестта си – какъв проблем! Може би е преувеличено да кажем, че проблемът е решението, но бихме могли да разгледаме проблема като респектиращо решение, което не е съвсем сполучило.
Проблем ли е страхът? Не, в противен случай безстрашно ще извършим глупости.
Един успешен и популярен мениджър, при когото всичко винаги се получава, става все по-недоволен, без да може да разбере откъде идва чувството за нежелание в неговата работа. Ние откриваме, че когато е бил на пет години, си е обещал да бъде пътешественик, да обикаля света. На малкия пътешественик в него, когото той е забравил, до гуша му е дошло, че не му идва редът. Тази част от него иска да пътешества, не да работи, независимо колко са големи успехите му. Това нежелание за работа е прът в колелото – не е погрешно, но е едностраннo.“
Bulgarian 
English